* * *
Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиркаше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо, зелена
и ти, водице, студена,
вижда ли, горо, хайдути
и моето братче Иванчо?
От гора птица изпищя:
- Янке ле, моме, хубава,
ако би гора думала,
не би тя крила хайдути.
Снощи хайдути минаха
и твоето братче Иванчо
най-напред вървеше
и си байрака носеше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.