* * *
Янка през гора вървеше,
през гора, през крушовина
с крушово листо свиреше,
свиреше и говореше:
- Горо льо, горо зелена,
горо льо, буйна, висока,
висока кръстом широка.
Като си толкоз висока
виждаш ли, горо, зелена,
из теб хайдути да ходят
и мойто брати да водят,
моето братче Иванчо.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.