* * *
Янка през гора вървеше
и с крушовото листо свиреше,
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
що си, горо, увяхнала и посърнала?
Не видя ли, горо льо,
от тука, горо, да минат
сбор юнаци и мойто братче Иванчо,
да им байряка то носи?
Гора на Янка думаше:
- Янке ле, мари, хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
От тука, Янке, минаха,
минаха и заминаха,
твойто братче там беше,
то им байряка носеше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010