* * *
Янка по гора ходеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо, ле, горо зелена,
виждаш ли, горо, комити,
и моето братче Иванча?
Гората нивга не дума,
ала на Янка продума:
- Янке ле, моме хубава,
що си ми толкоз глупава,
кога гората обажда,
няма овчари да я пасат,
вода студена да пият.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.