* * *
Стоян през гора вървеше
и с крушево листо свиреше
и на хората думаше:
- Горе ле, горо зелена,
не видя ли горо, не видя ли
от тук хайдути да минат?
Моето братче да водят,
моето братче Иванчо?
Гората, мълчи, не дума
от гора птиче прехвръкна,
то на Стояна думаше:
- Стояне, младо юначе,
не питай, байно, гората,
гората език не знае.
Най питай птичето,
птичето да ти разкаже -
вчера от тук минаха
хайдути върли душмани,
твоето братче водиха,
твоето братче Иванчо.
Назад му ръце вързали,
напред го с коня караха.
Коня му пети застъпват,
черни му кърви течаха,
черни угари обливаха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010