* * *
Янко моме, Янко!
Войници се берат
на софиско поле,
у Янкини двори.
Янка им говори:
- Войници, войници,
войници незнайни,
защо се берете,
къде ке одете?
Войници говорат:
- Янчо моме, Янко,
в гора ке идеме,
айдуци ке ловем!
Янка им говори:
- Войници, войници,
мило братче имам,
оно ойде айдук;
ако го хванете,
да го не губете,
да го докарате.
Дарба ке дарувам:
капетан - кошуля,
войвода - чорапи,
войници - подвески!
Войници говорат:
- Не го познаваме!
Янка им говори:
- Он е много личен:
най-напреди оде,
зелен коня я'а,
синьо седло седе,
свилно рухо носе,
алов байрак носе,
у левата ръка
тънка пушка носе!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010