* * *
Янка през гора вървеше,
със крушов листец свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водо льо студена,
вижда ли, горо, хайдути
с Кара Атанас войвода,
вярна дружина да води
и мойто братче Иванчо?
Сяка го пролет чакаме
и се му шийме премяна,
да доде да го оженим.
Гората мълчи, не дума.
Птиче през гора префръкна
и си на Янка думаше:
- Енке ле, мома хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Да бе гора думала,
не бе я секли дървари,
не бе я пасли овчари,
не бе се крили хайдути.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.