* * *
Янка през гора вървеше,
през гора, през крушовина,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
и ти, водице, студена,
като си близо до пътя,
виде ли, горо, хайдути,
хайдути, Кара Атанас,
из тебе, горо, да ходят
и мойто братче да водят,
моето братче Иванчо?
Гората нищо не рече.
Пиле изпищя в усои:
- Йенке мо, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Ако бе гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не беше крила хайдути,
хайдути, Кара Атанас!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.