* * *

Янка разговаря с гората

Янка при гори излеваше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
не ли виде, горо, кой мина,
да минат, горо, айдуте,
айдуте, горо, татаре,
и мойто братче сос нихка -
сос букаите на нозе,
сос билизиите на ръце,
с дребни синджире на гърло?!
Отзови се дърво буково:
- Янке ле, Янке убава,
зашчо си толко убава,
дал' ми си била глупава -
гората бучи, не слуша,
водата тече, на стои?!

 


Дойран - Гърция (СбНУ 36, с. 89, № 299 - "Мома пита гората дали е видяла брата й").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010