* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена
и ти ле, водо студена
и ти ле, Стара планино,
много празна не стоиш.
Лете си пълна с овчари,
зиме си пълна с дръвари,
до сека бука юнака,
до секи юнак байрака.
Вижда ли, горо, айдути
през тебе, горо, да минат
и моето братче да водат,
моето братче Иванчо?
Гора на Янка думаше:
- Янке ле, булко убава,
защо си толку убава,
кага си толку глупава?
Да би гората думала,
не би я секли дръвари,
нит би я пасли овчари.

 

Долна Любата, махала Широки дол, Босилеградско - Сърбия (Александър Йовчев Младенов, Майчице ле, мила майчице. Народни песни от Босилеградско; 2006; ръкопис).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010