* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше, мари,
с крушево листо свиреше, мари,
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена, мари,
имаш ли вода студена, мари,
имаш ли трева зелена, мари,
имаш ли сянки дебели, мари,
юнаци да се подслонят?
Никому гора не дума, мари,
ала на Янка продума:
- Енке ле, млада войвода, мари,
яз имам вода студена, мари,
яз имам трева зелена, мари,
яз имам сянки дебели, мари,
юнаци да си подслониш.

 

Дебър, Първомайско (СбНУ 61, № 579 - "Янка войвода пита гората може ли да подслони юнаците й").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.