* * *
Ловченски моми хубави
дълбока вода газеха,
шарени поли вдигаха
и си краката гледаха,
чий са крака най-бели,
чий са крака най-бели,
най-бели и най-хубави,
чие е кръстче най-тънко,
най-тънко е препасано.
На Радка мома палава,
на Радка мома хубава,
краката й са най-бели,
най-бели и най-хубави,
нейното кръстче най-тънко,
най-тънко е препасано.
Иван по брега вървеше,
той си на Радка продума:
- Я да се, Радке, оженим,
та да мирясат момците,
да не разплакваш булките.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.