* * *
Луковските моми покрай река седат.
Бели нозе мият, бело лице пласкет,
бело лице пласкет и на Бога се молат,
на Бога се молат суша да не ватит,
суша да не ватит, река дан' пресекнит.
Луковските моми на цел свет ги немат.
На луковските моми майките им велат:
- Молете се на Бога роса да заросит,
роса да заросит порой да потечат,
порой да потечат момци да довлечат,
момци да довлечат пред нашите порти.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.