* * *
Зачули се, причули,
много големи кярове,
там долу в Златна Добруджа.
Чул е и драгоман Неделчо,
той си момчета събира,
момчета все неженени,
да нямат майки да плачат,
да нямат булки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
там долу в Златна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Три години там са стоели,
ходили, хайдутували,
никакви пари нямали.
Ходили голи и боси,
ходили гладни и жадни,
често си народ пазили,
от пашата Сливенски
и от лютите му гавази...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010