* * *
Де се е чуло, мари, видяло,
сред зиме гърмил, мари, да гърми,
сред лято слана да падне?
Изгори гора зелена,
опали поле широко,
остали голи кайраци,
и под кайраци байраци,
и под байраци юнаци,
Мартин и Стайко двамата.
Стайко Мартине думаше:
- Стайко ле, лелин ми сине,
как ще Габрово да минем,
Габрово, мари, голямо?
Стайко Мартине думаше:
- Ти имаш лице моминско,
аз имам снага юнашка,
ще разпашиме паласки,
ще забрадиме булката,
ще надуйме гайдите,
ще излезе мало й голямо
да си сватбата посреща,
посреща, да я изпраща,
че ще Габрово да минем...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010