* * *
Пустата слана есенна,
рано ми, рано дофтаса,
попари всичко зелено
и на момите цветята,
и на гората листата,
сал едно дърво остана,
дружина да си подслони.
Дойчин войвода думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
ставайте един по един
да видим, холан, да видим
кому е тънка снагата,
кому е бяло лицето,
кому са вити веждите -
на булка ще го направим,
през Сливен града ще минем,
през Сливен, през чершията...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010