* * *
Де се е чуло, видяло
сред лято слана да падне,
да падне слана есенна.
Ослани гора зелена
и по полето тревата,
и на момите цветята,
едно е дърво останало
и то е тънко, високо,
тънко, високо яворче
и под яворче - кладенче,
и до кладенче - полянка,
на полянката - дружина
до седемдесет юнака.
Един се други питаха,
един си други думаха:
- Кому е тънка снагата,
кому е бяло лицето,
него ще булка направим
през турска войска да минем,
до Едрине града да идем.
Турците са се чудили,
каква е сватба горянска,
та няма сваха никаква,
пак не са можле да узнаят,
че това е отбор юнаци.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010