* * *
Паднала слана есенна, леле,
ослани гора зелена,
сал едно дърво остало, леле,
и то ми било яворче.
И под дървото кладенче
и до кладенче, хайдути.
Един са други гледаха
кому е тънка снагата,
кому е бяло лицето,
кому е руса косата,
него на булка да правят.
На Мартин тънка снагата,
на Мартин бяло лицето,
на Мартин руса косата,
него на булка направили.
Мартин на Кольо думаше:
- Надувай, Кольо, гайдата,
да е весела сватбата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010