* * *
Пустата слана есенна,
рано ми рано попари
и на полето тревата, (2)
и на гората листата.
Сал едно дърво останало,
дружина да се подслони.
Дойчин войвода думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ставайте един по един
да видим, леле, да видим -
кой носи лице моминско,
кому е тънка снагата,
невеста ще го направим
през турска войска да минем...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010