* * *
Пустата слана есенна,
рано ми, рано, попари
и на горана листата,
и на полето тревата.
Само едно дърво остави -
дружина да се събере.
Дойчин дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ставайте един по един,
да видим, леле, да видим,
кой носи лице моминско,
кому е тънка снагата,
него невеста да сторим,
през турска войска да минем...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010