* * *
Паднала слана есенна,
попари гора зелена
и на гората шумата,
и по полето тревата.
Едно бе дърво остало
и то бе клето яворче.
Сал него слана не слани
и него попар не пари.
Под яворчето полянка
и на полянката кладенче.
А до кладенче седеа
до седемдесе юнаци,
до седемдесе и седем.
Печено агне ядяха,
червено вино пиеха.
Та па се наред гледаа
кому е бело лицето
и му е женски погледа,
а му е мъжки пофатта,
на булка да го направат.
Артин и Мартин два брата.
Мартину са се вгледале,
че му е бело лицето
и му е женски погледа,
а му е мъжки пофатта -
на булка да го направат.
През Габрово си минаа.
Секиму ръка целува,
на паша ръка не целува,
но му гръцманя извади.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010