* * *
Пустата слана есенна,
рано ми рано попари
и на момите цветята,
и на полето тревата.
И на гората листата,
сал едно дърво остана,
дружина да се подслони.
Дойчин войвода думаше:
- Дружино, вярна сговорна,
ставайте един по един
да видим, леле, да видим,
кой носи лице моминско,
кому е тънка снагата?
Невеста ще го направим,
през турски войски да мине...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010