* * *
Паднала ми е, паднала,
есенна слана, студена,
лятос пред двете недели, (2)
през горещите празници.
Че осланила, майно ле,
вред по полето тревата
и на гората листето,
само едно дърво остана,
само едно дърво дафиново,
дафиново дърво, маслиново,
под него лежат юнаци
дор седемдесет и седем,
дор седемдесет и осем,
всичките верни, сговорни.
Стоян им беше войвода,
Стоян дружина думаше:
- Дружина верна, сговорна,
как ще селата да минем,
да не ни хора познаят?
Стоян дружина думаше:
- Кое е лице най-бяло,
коя е коса най-дълга,
него ще булка направим,
голяма сватба ще вдигнем,
така ще минем селата,
Оряхово и Орешане...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010