Хайдушка сватба. Съст. Тодор Моллов

* * *

Паднала ми е, паднала
есенна слана, студена,
лятос през двете недели, (2)
през горещите празници.
Че осланила, майно ле, (2)
вред по полето тревата
и на гората листето.
Сал едно дърво остана,
сал едно дърво дафина,
дафина дърво, маслина.
Него го слана не слани,
него го мана не мани.
Под него лежат юнаци, (2)
дор седемдесет и седем,
дор седемдесет и осем.
Вяра се клетва заклели
и командир си избрали.
Командир дума дружина:
- Дружина вярна, сговорна,
комуто снага най-тънка,
комуто лице най-бяло -
него за булка ще сторим,
в село ще го пратим,
храна той да ни донесе.
Храна той да ни намери,
дружина да се подкрепи...

Кубадън, дн. Лозница, Търговищко; инф. род. в Леденик, Великотърновско (Славей ми пее, мале мо. /Съст. Иван Джебаров. С., 1988, с. 25).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010