* * *
Паднала е слана есенна,
изгори гора зелена,
байряк на лици остана.
Войвода Станчо думаше:
- Станчо льо, кючук байряктар,
я стани, Станчо, я стани,
че съдери до два пояса,
да ги на було направим,
че ще през село да минем,
през село, герджик Ичера.
Ще излязат булка да гледат,
ще излезе Стоян Байряма.
Той ще ни, Станчо, познае
и на селяни ще каже:
"Туй не е булка хубава,
а най е сватба хайдушка."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010