* * *
Пустата слана, есенна
рано ми, рано попари
на полето тревата
и на гората листата.
Сал едно дърво остави,
дружината да си подслони.
Дойчин войвода думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
ставайте един по един,
да видим, леле, да видим,
кому е бяло лицето,
кому е тънка снагата,
невеста да го направим,
през турска войска да мине...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010