* * *
Паднала слана есенна
та попари гора зелена,
гората още тревата,
та няма място за Марко,
за Марко чудна войвода.
Четата да си събере,
да събере да я преброи,
в Солун да си заминат,
да не ги никой угади.
Стойко на Марко думаше:
- Марко ле, чудни войводо,
и туй ли се не сещаш,
и туй ли да те науча?
Избери, Марко, избери,
кой му е женско лицето
и кой му е мъжко сърцето
нега ще булка лъжовна да сторим.
Гайди и тъпани ще бием,
Солуна ще си заминем...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010