* * *
Паднала слана есенна,
изгори слана, услани
и на полето тревата,
и на гората листата.
Велко сред юнаци стоеше
и на юнаци думаше:
- Дружина верна, сговорна,
лоша ни е случка случила
при таз година цялата,
нищичко не си спечелихме...
Какво да сторим, направим,
как да си изкараме?
- Велко ле, зингин войвода,
я събери, Велко, я събери,
я събери всички юнаци,
че ти ги ред нареди
кой има лице моминско,
моминско лице, бре, булско
него ще булка да сторим.
Голяма сватба ще дигнем,
у Солун града ще идем.
(...)
- Я давай, пашо, подаръка!
Пашата извади ключове,
отвори кемер жълтици,
всички си джобове напълниха
и всеки си у тях отиде.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010