* * *
Пустата слана паднала,
рано ми, рано паднала,
та ми попари тревата,
и на момите цветята,
и на гората листата,
сал едно дърво остало.
Дойчин си дружина подслони,
Дойчин дружина думаше:
- Дружина верна, сговорна.
Ставайте един по един,
да видим, леле, да видим,
кой носи лице моминско,
невеста да го направим,
през турска войска да мине,
хабери да ни донесе...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010