* * *
Пустата слана есенна
рано ми, рано попари,
и на момите цветята,
и на полето тревата,
и на полето тревата,
и на гората листата.
Само едно дърво остави,
дружина да се подслони.
Дойчин войвода продума:
- Дружино вярна, сговорна,
ставайте един по един
да видим, леле, да видим
кой има лице моминско,
кому е тънка снагата.
Невяста ще го направим,
през турска войска ще минем.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010