* * *
Кундисал ми млад Стамо,
млад Стамо, паша голяма,
пред Сливен града голяма,
на зелената морава,
при студения кладенец.
На сливняни хабер проводи,
сливняни да му приготвят,
до девет фурни хлябове,
и девет крави ялови,
и една мома хубава,
с ръка непохващана.
Сливняни се чудеха,
какво да сторят, направят -
хлябове ще му опекат,
кравите ще ги намерят,
откъде момата да вземат,
кой ще си даде чедото?
Една си дума думаха:
- Хайде ти Янка да дадем,
Янка е клето сираче,
тя няма никъде никого,
кой ще за нея да плаче?
На Янка хабер пратили,
че при Стамо ще я заведат,
при Стомо, паша голяма.
Като дочу Янка този хабер,
тя си на двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и се Богу молеше:
- Божне, да ме отървеш,
Божне, да ме прибереш,
от грозни ръце душмански!
Нали е Янка сираче,
какво да стори, направи.
Че са я повели,
повели, още завели,
при Стамо са я завели.
Вечерта като мръкнало,
седнали да си вечерят.
Стамо на Янка думаше:
- Янке ле, мома хубава,
като си толкова хубава,
как ще те майка ти кайдиса,
майка ти, още баща ти?
Янка на Стамо думаше:
- Аз нямам майка, ни баща,
сал един брат съм имала,
и него го турци вземали.
Стамо на Янка продума:
- Янке ле, сестро, Янке ле,
не ме ли, сестро, познаваш,
че аз съм, сестро, твоят брат
на глава аз белег имам.
Тогава го Янка познала.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010