* * *
Ан Татар писмо изпраща -
не иска пещи хлябове,
не иска гостби сякакви,
най-иска едно девойче,
със него да си вечеря,
със него да си нощува.
Мислили са, що са мислили
коя ли майка да плаче,
кой ли ми татко да жали.
Най-после намислили
Янка сираче да пратат -
тя няма майка да плаче,
тя няма татко да жали.
Ан Татар Янки думаше:
- Как те пусна, Янке, майка ти,
как те прежали, Янке, баща ти?
Янка Татар отговаря:
- Аз нямам майка да плаче,
аз нямам татко да жали,
ази съм кръгло сираче.
Само едно братче имах
и него си турци зимаха.
Татар Янки думаше:
- Ако го видиш, Янке ле,
мойеш ли го сига позна?
- Мене ми й майка казвала,
че братчето ми има
на лява ръка белег.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010