* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стоян беда бедили,
бедили и кривили,
че ходи Стоян хайдутин,
че е на хайдути главатар,
а на парите хазнатар.
На два го друма пазели,
на третия го хванали,
назад му ръце вързали,
и го в гората въвели,
та го в дърво вързали,
във дърво тънко, високо.
Дърво си расте нагоре
и Стоян расте със него…
Стояну риза окъся,
окъся и се съдра,
дълъг му перчем порасъл,
бяло му чело той закрил.
Стоян си молба молеше
на свойте близки роднини,
да дават и да залагат,
от там да си го извадят,
от тази гора зелена,
от тази вода студена.
Никой Стоян не видял
не видял, още отървал.

 

Угърчин, Ловешко (Архив КБЛ-ВТУ); в тази версия на песента връзването на тънко и високо дърво заменя побиването на кол (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010