* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Хайдутувал е Никола
сичкото лето летовно
Кога е било подесен,
сеймене са го хванале,
жив са го на кол набиле.
Никола от кол викаше:
- Толика града Софиа,
половин моя роднина,
ка нема нейде жив човек
да доде да ма споходи,
водица да ми подаде? -
Никой го не е дочуло,
дочу го руса невеста,
па на пазара отиде,
купила стомна зелена,
налела вода студена,
па при Никола отиде,
Николу вода даваше.
Тоя невести говори:
- Мома хубаво невесто,
я не ща вода да пиа,
на слушай да ти прикажа:
видиш ли поле широко,
в полето дърво високо? -
под дървото е имане,
да идеш да го извадиш!

 

Лъжене, дн. Трудовец, Орханийско, дн. Ботевградско (СбНУ 38, с. 82, № 14; =Осинин, Заплакала е (1 изд., 1939), № 96, (3 изд., 1947), № 84 - "Хайдутин посочва имане").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010