* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Марко льо, луда гидийо!
Марко са беда бедили,
бедили и уловили
и го на кола побили.
Марко си от кол викаше:
- Бре Боже, бре мили Боже,
няма ли нийде никого,
да дойде да ме обиди,
водица да ми донесе -
ни баща, ни побащимец,
ни майка, ни помайчима,
ни братец, ни побратимец,
ни сестра, ни посестрима? -
Отде го зачу любе му,
откъна пара от гердан,
и си на дюкян отиде,
та купи стомна от дюкян,
напълни вода студена
и си на Марко занесе.
Марко си вода пиеше -
вода се по кол сливаше,
та на бял камен падаше,
та чисто сребро ставаше.

 

Мустафа-паша, дн. Свиленград; хороводна (СбНУ 25, с. 71, № 83; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 200).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010