* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Малинке, моме уба=
Малинке, моме убава,
останала е Малинка
мало малено сираче,
без майка Малинка, без татко.
Чичови я изгледаа,
стрини са я прикьосали.
Расна Малинка, порасна,
станала мома голяма,
за главене, за женене.
Кога дойде ден Великден,
всички са моми излегли
пременени, наредени,
коя със ланско, по-ланско,
Малинка с голо коприна.
Селяне покрай седея
и си Малинка думаа:
- Малинка й много хубава,
ама й любе Никола,
Никола, хайдут Никола.
Ай ки го хванем, ки го вързем,
на ченгель ки го закачим,
от ченгел вода да тера.
Никой не се е наело,
наела се е Малинка,
Малинка, мома убава.
От чумбер пари капала,
от дукян стомна купила,
от чешма вода лияла,
на Никола вода е дала.
Они двамата се вземали,
двамата се кердосали,
кердосали, венчавали.

 

Склаве, Санданско; инф. преселн. от Държаново, Любовка и Кашика, Санданско; великденска - хороводна (НПЮзБ 2, № 1049); локална версия.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012