* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Димо са турци бедили,
бедили, лова ловили;
назад му ръце вързали,
напред му конче карали,
конче му пети застъпя,
от пети му кърви текнали.
Димо на турци думаше:
- Ой ви вази, турци друговерници,
карайте Дима де щете,
през Шипка не го карайте,
че имам либе в Шипка.
Нали са турци проклети,
през Шипка са го прекарали.
Шипченки хоро сред село играят,
сред село, на сред мегданя,
сред хоро турци кола забили
и Димо на кола турили.
Димо от кола викаше:
- Водица, либе, водица.
Димово либе пряхитро,
пряхитро и пря разбрано,
откъна пара от гердан,
че купи стемна с нея,
наляла вода студена.
С вода ми Дима поила,
в уста му от стомна налива,
тя се по кола сливаше...

 

Меричлери, Димитровградско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010