* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Останала е Малинка
от мало дете сираче,
без майка, още без татко,
вуйци са я пораснали,
вуйци са я прикьосали.
Това беше на Великден.
Всички моми пременени,
коя синьо и зелено,
коя бело и червено.
Малинка, добра девойка -
зелен ми сукман до земя.
Залюби я хайдутин Никола.
Селяни го прокудия,
хваная го, вързая го,
бели ръце наопаки,
турили го на синджири.
Никой го жалба не дожале.
Малинка, мало девойче,
Малинка я жалба дожали,
от дюкян бърдак купила
и си на Никола подаде.
- На ти, Никола, водица,
да си натопиш гърлото.
Никола Малинка продума:
- Малинке, мало девойче,
Малинке, кръгло сираче,
погледни поле широко,
широко поле, безкрайно,
де видиш дърво зелено,
под дърво - студен кладенец,
до кладенец - бел камък,
под камък е тежко имане.
Иди го, Малинке, изкарай,
да се храниш до жив живот!

 

Крупник, Благоевградско (Архив КБЛ-ВТУ); локална версия; прекьосали - направили й чаиз.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012