* * *
Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)
Никола от кол пищеше,
пищеше и нарядаше:
- Боже лей, Боженце ле,
има ли някой от нейде,
да чуе, при мен да дойде
водица да ми подаде!
Бре, де го зачу Гъркиня,
Гъркиня, снаха попова,
тя скъна пара от шия,
та на дюгенят отиде,
та купи стомна зелена,
наля я вода студена
и при Никола отиде,
и на Никола думаше:
- На ти, Никола, водица!
Пък Никола хи думаше:
- Мари Гъркиньо, Гъркиньо,
Гъркиньо, снаха попова,
мен ми се вода не пие,
ами гледаш ли, Гъркиньо,
гледаш ли поле широко,
гледаш ли дърво високо,
та под дървото, Гъркиньо,
девет казаня алтъни.
Алтъни взимай, Гъркиньо,
да вземаш и да оставиш,
че бяхме много дружина,
пък ни турците пръснаха,
дала се някой отърве,
да дойде, да ги потърси.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010