* * *

Хайдушка смърт. (2. Хайдутин, набит на кол.)

Стояна беда бедили,
бедили и го кривили,
че ходи Стоян хайдутин,
че й на хайдути главата,
а на парите хазната.
На два го друма пазили,
на третия го хванали,
назад му ръце вързали
и го в гората завели,
та го във дърво вързали,
във дърво тънко, високо.
Дърво си расте нагоре
и Стоян расте със него ...
Стояну риза окъся,
окъся и се и съдра,
дълъг му перчем порасъл,
бяло му чело той закрил.
Стоян си молба молеше
на свойте близки роднини,
да дават и да залагат,
от там да си го извадят,
от тази гора зелена,
от тази вода студена.
Никой Стояна не видял,
не видял, още отървал.

 

Брестово, Ловешко (НПЛов., с. 359 - "Вързан хайдутин"); в тази версия на песента връзването на тънко и високо дърво заменя побиването на кол (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010