* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Стояна беда бедили,
на два го друма вардили,
на третия го хванали,
хванали та го варзали,
бели му ръце наопак,
ситен му синджир на шия
и букаи му на крака.
Та го превели, превели
през гора, през босилкова,
през село, през Стоилово,
та го завели, завели
в Попови, Попниколови.
Я попа има две моми
и една млада невяста.
Стоян невести думаше:
- Мари невясто Попова,
Попова, Попниколова,
хайде ме, Мари, посгоди
за едната, за по-малката!
Невяста дума Стояну:
- Я, бре, Стоене, Стоене,
не са ли видиш какъв си:
бели ти ръце наопак,
ситен ти синджир на шия,
и букан ти на крака?
Стоян невести думаше:
- Мари, невясто Попова,
мене ме мома вързала,
пак ще ме мома развърже.

 

Тарфа, Чаталджанско - Турция; хороводна - на Великден (Стоин-ИЗТр., № 1310 - "Вързан заради мома"; =БНТ 6, с. 389; =Арн-ВН 1, с. 528); макар и да не става дума за обесване на заловения Стоян, по всички по-важни елементи личи, че песента се отнася към мотива "Хайдутин на бесило" (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010