* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Добри були си думаше:
- Бульо мо, братовице ле,
да кажеш, буле, да речеш,
на твоите зълви дор девет
ризата да ми операт,
перчана да ми разрешат,
силяха да ми намажат!
Канят се, буле, канят се,
Идирненските аени,
канят се да ме уловят,
бульо мо, да ме обесят
на идирненска морава.
Че ми е драго, бульо мо,
кога чиляка обесят,
мало, голямо ще доде,
сеир, бульо мо, да гледа;
кога ме, бульо, обесят,
ризата да се белей,
перчана да се ветрей,
силяха да се лъщей!

 

Катунище, Котленско (Арх.ИМ, арх.№ 1009, папка 87, зап. 1946 г.; = Живков-Янакиева, № 70 - "Предсмъртно желание"); Идирне - Одрин.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010