* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

В петък хайдутин хванали,
в събота му ръце вързали
и го напред покарали
към черната бесилка.
Хайдутин се тихо помоли:
- Дружина верна, сговорна,
я ми ръцете отвържете,
па ми краката вържете,
па ми подайте кавала,
жалната да ви засвиря,
да чуе мама и татко,
че им се сина заженил:
тънка топола - невеста му,
шарени свраки - свашници,
касапски псета - сватове...
Че така мама обича
хайдушки ризи да пере -
че на хубаво миришат,
на барут и на пачаври,
и на земя и на гора.

 

Якимово, Ломско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012