* * *

Хайдушка смърт. (1. Хайдутин на бесило.)

Затръгнал Нико, затръгнал
между Великден и Гергьовден,
на свине Нико да иде.
Та са го Нико хванали
до двама турци еничери
и са го Нико завели
в село, във Босилково,
в попови, в поп Николови.
Попа имал две щерки
и една млада невеста.
Невеста Нико думаше:
- Нико ле, лудо, глупаво,
за какво те водят, Нико ле?
- Невясто, млада невясто,
водят ме, невясто, за мома,
за мома, не годеницата.
Кажи, невясто, баба си,
а баба ти - дядо ти,
да ми дадат най-малката,
най-малката - безин Тодора!
- Мълчи, Николе, не думай,
да не те чуе дядо ми...

 

Факия, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ); безин - безим, срвн. безимка, най-малка.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012