* * *
Отдолу идат сеймени,
сеймени билюкбашии,
хайдушка глава носеха;
не ми е глава хайдушка,
хайдушка глава, кръвнишка,
а най е глава юнашка.
Вървяло й мало й голямо
главата да си познаят.
Никой си глава не позна.
Най-подир иде бабичка.
Щом си главата видяла,
викнала та заплакала:
- Стояне, синко Стояне,
като тъй мама родила,
като тъй мама кърмила,
тъйл и е мама мислила.
Сеймени думат бабички:
- Не плачи, бабо, не тъжи,
дорде си Стояна хванахме,
девет планини минахме,
дорде си Стояна вързахме,
девет синджира скъсахме,
дорде му глава земеме,
девет си саби строшихме.
Аферим, бабо, машалла -
още един такъв отхрани!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.