* * *
Отдоле идат сеймени,
сеймени, билюкбаший,
на мъж главата носеха.
Никой си глава не позна,
най-подире бабичка -
тя си главата познала,
викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
тъй ли е майка мислила
кога те е, синко, чувала,
чувала, синко, гледала.
Турчин баби думаше:
- Аферим, бабо, аферим,
какъв си юнак отчувала,
отчувала, отгледала,
девет планини минахме
доде Стояна хванахме,
дорде му врат вързахме
девет синджира скъсахме,
доде му глава рязахме
девет си саби счупихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010