* * *
Отдолу идат сеймени,
сеймени билюкбашии,
юнашка глава носеха,
не ми е глава юнашка,
най ми е глава хайдушка.
Вървяло мало и голямо
да си главата познае,
никой си глава не позна.
Отдолу иде бабичка,
щом си главата видяла,
викнала, та заплакала:
- Синко Стояне, Стояне,
кат' те е майка хранила,
тъй ли е майка мислила!
Сеймени думат бабичка:
- Я мълчи, бабо, не плачи,
още друг такъв отхрани,
че доде Стоян хванахме,
девет планини минахме,
доде му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме,
доде му глава отсякохме,
девет си саби счупихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.