* * *

Хайдушка глава

Отдолу идат сеймени, лельо мари,
отдолу идат сеймени,
сеймени - билюкбашии,
хайдушка глава носеха
и я сред село забиха.
Вървяло й мало и голямо,
дано си глава познае,
никой си глава не позна.
Най-подир върви бабичка,
тя си главата познала,
викнала и заплакала:
- Стояне, синко, Стояне,
затуй ли те й мама хранила?
Сеймени думат бабичка:
- Аферим, бабо, машалла,
хубав си синка отхранила,
докато го, бабо, хванахме,
девет планини минахме,
докат' му ръце вързахме,
девет синджира скъсахме!
Аферим, бабо, машалла!

 

Тетово, Кубратско (Тетово. Теренни материали и проучвания. /Колектив. Русе, 1995, № 127 - "Сеймени носят хайдушка глава").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.