* * *
Отдолу идеха юнаци,
юнаци, лоши арамии,
воз чаршията идеха,
юначка глава носеха -
кой ке си глава познае.
Излезе мало-голямо -
никой си глава не позна.
Ева отдолу бабичка
с летня се пръчка подпира;
бабичка рукна, заплака:
- Моя сте сина хванали,
главата му сте вземали!
- Мълчи бабо ле, не плачи,
юнак си сина имала!
Девет планини минахме -
дорде го, бабо, стигнеме;
девет ортоми скинахме -
дорде му раки вържеме!
Мълчи бабо ле, не плачи,
юнак си сина имала!
Девет си сабли строшихме -
доде му глава вземеме!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2007-2010