* * *
Сеймени през село вървяха,
хайдушка глава носеха
и си виком викаха:
- Излезте, мало, голямо,
та си главата познайте!
Никой си глава не позна,
най си главата позна
една стара бабичка,
тя си от врата излезе,
излезе и заплака:
- Тази й глава на моя син,
на моя син, на Стояна.
Сеймени баби думаха:
- Аферим, бабо, машалла,
добър си сина гледала,
гледала, бабо, хранила.
Доде Стояна стигнахме,
девет планини минахме,
доде му ръце вързахме,
девет синждира скъсахме,
доде му глава отрязахме,
девет си саби строшихме.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.